Имало едно време един влак,

christmas by plamster

който пътувал точно на 24-и декември. Казват, че колегите му обичали да го изпращат от началната гара с:

- Ей, тенекия, не те ли е яд, че отново няма с кой да празнуваш? А? Кажи де, кажи? Гадно е да обикаляш нагоре-надолу, да закъсваш из снега, и то точно на Коледа! (ха-ха-пуф-паф)

Той гордо си замълчавал, но тайничко се надявал все на някой 24-и декември да си остане вкъщи със своята любима (г-ца Композиция, може би Сименс?).

Пуф-паф. Още една година. Потеглил точно по график, придружен от снега, който тъкмо започнал да вали на едри парцали. На първия завой погледнал срамежливо към себе си. Като че ли днес за първи път бил поне мъничко красив. Дали не се заблуждавал? Но сякаш... Ето прозорчетата били едни такива... заснежени отстрани и замъглени отвътре. На някои от тях децата започнали да рисуват и пишат. Имало звезди, свещички, дядо Коледа, че и шейната му, разни имена, даже цели послания ("Мила чака подаръци", "Дядо Коледа, проследи влака!"). На всичкото отгоре в търбуха му къркорели разни весели разговори между майки:

- Стискай ми палци утре да не си изгоря коледното пиле (иначе сладките ги докарах идеални, още вчера)!

Татковците им пригласяли:

- Иска да му подаряваме ново колело, а пищи от страх като се опитам да го науча да кара старото от брат му!

А децата не спирали да си шушукат:

- Абе уж не би трябвало да се обърка, ама знам ли... Дядо Коледа има да мисли за толкова други... може да не е чул, че отиваме при баба и дядо!

Снегът продължавал да вали на все по-едри парцали, покривал елхите и борчетата в планината, която влакът прекосявал, дори успял да сложи голям красив бял калпак на Коледния Влак. Нямало никакво съмнение - старата тенекия се била превърнала в най-разкошната композиция на този 24-и декември.

Появила се първата гара. Изведнъж около него се струпали десетки ухилени до уши хора. Баби тичали, метнали на рамо бастуните, дядовците ги догонвали, суетно намествайки бомбетата си, цели семейства притичвали да не пропуснат гостите си. А в момента, в който Коледният Влак отварял вратите си, започвала истинската еуфория:

- Да видите каква елха взехме тази година!

- Хайде бе, цял ден ви чакаме!

- Бързо, бързо, че имаме толкова неща да подготвяме!

- Разбира се, че дядо Коледа знае къде сте!

- Тези торби с подаръци за нас ли са?

- Закопчейте се да не изстинете!

И т.н.

На последната гара Коледният Влак останал сам. Точно на Бъдни вечер. Снегът продължавал да вали на големи парцали, тук-там се забелязвали жълтите светлини на града. Като цяло, вечерта била красива и спокойна. Но за Коледния Влак тя била единствено самотна.

"Е, стара тенекийо, май след толкова години вече знаеш какво да си поискаш от дядо Коледа. Жалко, че вече не си младок да вярваш в него..."

Пуф-паф. Изненадващо, за първи път Коледният Влак бил прибран в големия хотел на композициите, гости на гарата. Посрещнала го г-ца Сименс.

- О, боже, сигурно сте измръзнал!

- А, не... (изчервил се срамежливо Коледният Влак)

- Да ви предложа една пура? (усмихнала се кокетно тя)

А Коледният Влак си помислил "да му се не види... имало дядо Коледа!"