25 декември 2009, петък

Да, мили деца, и големите вярват в чудеса

Не е логично.

Не е практично.

Не е доказано.

Не е прието.

Но те вярват.


(Статистически погледнато, от 21 човека 8 анонимно са си признали, че вярват в Дядо Коледа, на 6 им се иска да повярват, но сухите факти ги спират, 3-ма хвалят вярващите, но дискретно не споменават дали са едни от тях, 2-ма се залъгват, че са пораснали и сочат с пръст "глупавите дребосъци", а още 2-ма напомнят, че това е просто един Кока-Кола-образ.)

Обаче да, мили деца, и големите вярват в чудеса.

Затова се спират да отговорят на една смешна анкета.

"Кой вярва в Дядо Коледа?"

И не, че точно вярват в белобрад старец с милиони подаръци и летящи елени.

Просто вярват във вашите усмивки.

И създават една коледна приказка.

Защото, мили деца, само големите могат да повярват,

че от тях зависят чудесата.

Затова обикалят магазините в последния момент.

Мръщят се, че нямат достатъчно пари.

Сърдят се, че им отказват онова 13-о число (не ги питайте, само ще се смръщят още повече).

Но вие не се плашете и не ги обвинявайте, ако разстроят вашите празници с техния перфекционизъм.

Напомнете им, мили деца, че на Коледа не искате нов телефон, фотоапарат или лаптоп.

Покажете им, че сте пораснали достатъчно.

И усещате богатството, което крие ароматното мляко с какао (с малко повече захар).

Обаче си повторете, че все още сте си деца.

Които се стараят да бъдат добрички.

За да не ги подмине Дядо Коледа с целогодишните си чудеса.

А аз уверено ви казвам, че и вашите родители,

колкото и да са сериозни,

тайничко съчиняват в главите си

писма до Северния полюс.

Да, мили деца, и големите вярват в чудеса.