От къде тръгнах и до къде стигнах...

Започна се от издирването на есето "Оправдание на поезията" на Филип Сидни от 1581, открито единствено и само на английски в някакъв харвардски сборник от началото на 20-и век.

Првеждаха се първите 2 абзаца с помощта на речник за почти всяка архаична дума.

Откри се следващият текст. На български. "Върху естетическото възпитание на човека в поредица писма", Шилер. След първия абзац ми се доспа.

За да запазя будно присъствие на духа, щракнах на facebook. Една от публикуваните приятелски снимки ми се стори странно "психо". Това ми напомни, че вчера в книжарницата в старозагорския мол видях DVD с Psycho на Хичкок. Срамота, че не съм го гледала. И така се озовах в zamunda, от където го дръпнах. Междувременно, хвърлих око и на Zabriskie Point на Антониони (ха, тъкмо се дръпна и той).

Обратно към facebook. Изненадващо се сетих, без да се наложи някой да ми напомня, че бях обещала да пратя нещо на приятел. Разрових се из D-to и случайно щракнах на лятната папка със снимки, една от които ми се стори изключително подходяща за днешния ден... та се отплеснах да я качвам в плами-пламстър.

В крайна сметка - изпълних си обещанието, осигурих си филмите за идващата седмица и актуализирах плами-пламстър. Доста работа за един ден. А задължителните философски текстове... уф, все ме навяват на мисълта колко е кратък животът... Кой знае, може пък да се отплесна и да стигна и до тях.

Край на доклада.