Половинки, третинки, четвъртинки...

Ще бъдеш ли моят "най-добър приятел"?
Вече не помня дали се питахме едно време, или се получаваше някакво негласно споразумение, но "най-добрият приятел" беше незаменим спътник в подрастването.

В детската градина именно ТЯ ще ти разкаже за най-новата книжка с картинки, излязла на пазара (историята е запомнила разговора на люлките за "Красавицата и звярът"). Именно на нея ще споделиш кое момченце не може да заспи следобеден сън от любов по нея. После именно ТЯ ще ти върне жеста и ще ти пусне муха в главата да пишеш първото си любовно писмо към друго момченце (историята е запомнила и тъжния факт, че аз вече можех да чета и пиша, но не и момченцето :D).

В началните класове именно с най-добрата приятелка ще откриеш нови хоризонти (историята е запомнила скритите от вражески извън-земни погледи броеве на в. "НЛО"). Именно ТЯ ще те покани на следобедна торта вкъщи, а ти ще я доведеш на палатка насред стаята си, където ще се чудите кой кого харесва и, разбира се, как да разберете коя от кого е харесвана... (тук историята помни, колкото муха-еднодневка).

В по-горните класове с новата най-добра приятелка започвате да споделяте все повече тайни. Именно с нея си купувате култовото половинки-сърце... дали за да се окичите с ново бижу (да, беше ерата на циганката Касандра), или за да оповестите на целия ви мини свят, че има кой да ви пази гърба (историята помни някои комични от днешна гледна точка ученически "войни"). От нея получаваш и най-ценния урок - никога да не се доверяваш на всяка "най-добра приятелка".

С влизането в гимназията при мен модата на "най-добрата приятелка" премина. Отдъхнах си от ограничаването само до един човек, без който да ти е кофти да отидеш на училище или да излезеш "на пица". Появиха се няколко много добри приятели, струва ми се, че си останаха и до сега. Но може би "най-добрата приятелка" си отиде, защото се застоя една друга мода.

Ще бъдеш ли моето "гадже"?

Не помня дали това бяха точните думи, но със сигурност в тази област нямаше негласни споразумения. Напротив имаше говорене, понякога малък подкупващ подарък (историята помни един предиобед в детската градина, когато получих правото да поиграя на любимата му електронна игра за 5 минути... незнайно как я унищожих, а с нея и шанса за "гаджосване"). Но началото не застрашаваше най-добрия приятел. Тогава той все още беше половинката, която трябва да бъде уважавана от потенциалното гадже.

Обаче, незнайно как, "ще бъдеш ли моето гадже" премина в по-вълнуващата фраза и избута "бъди ми най-добрият приятел".

И тъкмо отдъхнали си от обсебващото присъствие на половинката-приятел, ненадейно допуснахме до себе си една осминка, която след няколко срещи стана четвъртинка, после третинка и... ето ти "гадже". Именно гаджето ще ти покаже как се гледа банален филм с разтупкано сърце, как се поглежда за 34567784 път морето с нови очи, как се поръчва пица в 6 сутринта и т.н.

Но историята помни, че половинките са до едно време. Когато гаджето премине в най-любимата третинка, започва висшата математика - как да спретнем удовлетворително уравнение с любимите четвъртинки и осминки от миналото и настоящето ни?