"- Има ли по-голяма идиотщина от Рамбо?
- Е, как... това е класика!
- Моля?! Някакъв глупак убива, който му падне...
- Не е точно така. Той е изгубил приятелите си...
- И затова убива полицаите?
- Но те се отнесоха лошо с него в началото...
- И затова да ги убива ли? Защо просто не поговори с тях?
- Уф, мило, какъв екшън ще стане така!"
Никакъв. Черна точка за мен.
Докато жените примират за романтични филми, то мъжете изпадат в див транс, когато пред тях се изправи скала от мускули, готова да унищожи и 15-сантиметрово зайче с поне 30 изстрела. Което би трябвало да значи, че:
"провидение 1" -> жените обичат да говорят с часове, да се обясняват в любов, да разтягат безкрайни локуми, да фантазират непрекъснато за невъзможния идеален мъж, да мечтаят за невъзможната огромна къща... и всичко това гарнирано с още много "имало едно време";
"провидение 2" -> мъжете говорят само, когато е крайно наложително (пример: "Бог има милост, Рамбо - не" :D), вместо да точат кори за баници (лично измислен еквивалент на "разтягат локуми") предпочитат да действат, разбира се, с най-добрия си приятел - мускулите и, ако са в настроение, огнестрелното си оръжие... и всичко това гарнирано с още много "умирай трудно".
Та да речем, че хромозомите ми са виновни да ми е абсолютно невъзможно да приема Рамбо сериозно, но не мога да отрека едно нещо - по-добре да се хванеш да направиш нещо, отколкото час и половина да мрънкаш.
0 коментара:
Публикуване на коментар