Да поставиш началото на традиция

В началото ти се струва съвсем дребна, незначителна част от ежедневието.

Година по-късно ти става забавно да отчетеш постоянството си.

Още пет години и вече се наричаш "традици-о-началник" (и с нескрита гордост говориш за себе си).

Двадесет години по-късно си даваш сметка, че трябва да те сочат за пример.

След задълбочени дискусии със себе си осъзнах,

че всеки мой рожден ден е голямо Събитие, изискващо опитването/ виждането/ преживяването и т.н. на нещо ново;

че светът е пълен с хиляди празници, които заслужават да бъдат отбелязани... затова описвам подробно някои по-непопулярни с идеята скоро да започна да ги чествам;

че всеки Великден се нуждае от домашно приготвен козунак, който да замирише из цялото жилище в навечерието на празника (да, справих се от първия път :));

че всеки Декември трябва да бъде посрещнат с пищна украса, малки шоколадчета, пръснати навсякъде (и често доизяждащи се през януари), домашни сладки с джинджифил и карамфил, истинска ароматна елха, професионална селекция от празнични филми и

най-важното

през Декември трябва да се прочете поне една гениална книга. При мен спомените започват от "Без дом" на Хектор Мало.

Традициите, подхранващи доброто настроение и усмихнатото любопитство към света, са приятна необходимост.

Приятен факт е ежегодното препрочитане от американци и канадци (и май не само) на статията във в. "Сън" от 21 септември 1897 "Има ли дядо Коледа", станало по-известно като "Да, Вирджиния, има дядо Коледа". И се замислям дали да не драсна някое писмо до:

Santa Claus
Arctic Circle
96930 Rovaniemi
Finland

защото най-любимата ми традиция е да вярвам

в дядо Коледа и не само.

писмото и историята около него - на български