Има един много точен израз, който описва моето вече бивше ученическо Аз - кон с капаци. Съмнявам се да е съществувало по-заплеснато същество от мен. Имаше дни, когато можех да мисля само как ей сега ще ме изпитат или как трябва най-после да получа вдъхновение от някъде и да разбера химията... примерно. В резултат - можех да мина на три крачки от шествие с клоуни на кокили, духов оркестър и танцуващи кучета... и да ги подмина, докато си повтарям на ум: "Ако едно тяло действа на друго тяло със сила, то винаги второто тяло противодейства на първото тяло с равна по големина и противоположна по посока сила..." Не че бях примерен ученик... не че не бягах от (някой и друг) час... не че не се отбивах сряда вечер до видеотеката за някоя комедия, която отлагаше уроците по физика, история, литература и математика с два часа... но всичко това се случваше с онова толкова тягостно усещане, че в крайна сметка няма измъкване.
Има две много точни думи, които описват моето вече бивше бакалавърско-студентско Аз - Пантелей пътник. Всяка седмица сверявах часовника си с влаковете. В резултат - личното ми астрономическо време се превърна в нещо изключително относително. Честно казано, пак си бях на моменти кон с капаци, но вече не цвилех тъпо третия принцип на механиката, а си мъмрех: "От средата на януари 1999 година започва изпълнение на операция с кодовото название "Подкова". Планът на Слободан Милошевич цели "цялостно прочистване" на албанците от областта. Срещу тях са насочени 50-хилядна армия, 300 танка и 700 оръдия."
В момента усещам как за първи път се опитвам да се отпусна, да забравя онзи тъп зубрачески манталитет, че "оценката", т.е. чуждата преценка за теб самия, е най-важна. Общо взето, ми се струва, че потъвам, потъвам, потъвам. Но вместо да сдържам дъха си, се старая да дишам дълбоко. И се оглеждам, непрекъснато се оглеждам наоколо... забелязвам, когато в стаята ми свирят на пиано, докато се ровя в гугъл -> цък... забелязвам първите малки снежинки... и е някак много вълнуващо... да потъваш и да се оглеждаш какво ще има на дъното.
4 коментара:
Потъваш значи... И къде? В какво?... Ама пък е готино да потъваш с акваланг и... а бе друго си е гмуркането в "дълбочините", не е като в "плитчините"! ;-)
Къде, в какво... засега няма значение, Baby. Важен е опитът за промяна на гледната точка, опитът да се отпуснеш, да рискуваш, да откриеш себе си. И, разбира се, всичко това с широко отворени очи ;)
plami, what is this all about ? from childhood to adult ?
yep, Deep - me changing through the years ;)
Публикуване на коментар