Защо не може да е приятно елементарно?

Преди малко Яне Янев говори по Нова ТВ. Чух около 20 секунди от разговора, в които сподели колко тежки удара е понасял. Не знам кой е прав, кой е крив, сериозно се старая да не се интересувам от политика и клюките ги приемам с огромно недоверие.

Обаче само за един ден пред телевизора се чувствам облъчена от някаква {дискретна} злоба и агресия. Сутринта Люба Кулезич и Петя Дикова се посдърпаха {дискретно}, следобед Фахрадин Фахрадинов и Александър Кадиев {дискретно} споменаха, че младите момичета са глуповати. Да не говорим за подтискащите новини. Изобщо ден пред телевизора е равно на ден, в който си се лишил с поне част от мозъка си и желанието да обичаш живота.

Имаше една реплика във филма "Боговете сигурно са полудели", в която се казваше нещо такова (цитирам по слабата си памет, но идеята я помня ясно): "В опита да улеснят живота си, хората го усложниха толкова много, че сега децата им трябва да учат по 15-16 години, само, за да оцелеят в него."

Струва ми се, че през това време учим и някакъв извратен "кодекс на общуване". А междувременно т.нар. хуманно отношение между хората се пренесе върху животните. От няколко години чувам мнения (признавам си, че и аз донякъде реагирам така), че насилието над животинче във филм е далеч по-осъдително от насилие над човече. Затова и бездомните кучета царуват и пируват из доста улици, но това е друга тема...

Та така. Стоя си неделя вечер и си разсъждавам как сякаш цената на живота пада (без да се съобразява с инфлацията), въпреки че знам, знам колко по-нищожна е била само преди половин век. И все пак. На всичкото отгоре е криза - не икономическа. Криза е на последователи на нещо елементарно - всички сме хора и животът ни има някакъв смисъл само, ако се държим помежду си така, както ни се иска да се държат с нас. {Клише не клише, вярвам му.}

А е толкова елементарно приятно, когато инкасаторката за водата ти се усмихне и възкликне "Здрасти, маце, как сме днес?". Или жената на гишето на гарата ти каже "За къде сме, слънце?" (още го помня този приятен случай) Или се усмихнеш на циганчето, което те гледа уплашено във влака, докато някой {не-дискретно} обижда майка му, и му кажеш какъв е сладур. Ето такива интелигентно елементарни неща ми се гледаха днес по телевизията. Видях ги само веднъж - в 11 часа по Бтв, "Такъв е животът - Приемни семейства". Слава богу, че поне това намерих.

едни от любимите ми герои от рисуваните шеги на Natalie Dee