"Но вашият Кауфланд не е като нашия!"... или 4 и 5 ден

Какво се случи до сега?

Попаднах в Германия, измързелувах си първия ден, но втория и третия - наваксах.

И ето, че вече му се вижда краят на този леко смахнат пътепис, който е абсолютно пристрастен и поръчков.

Във вторник Хайделберг се събуди все така от двете страни на р. Некар, отпочинал и слънчев. Ние не можехме да се похвалим със същото. Някъде след 9:00 постепенно започнахме да отваряме по някое и друго око. Бавно и не много славно.

За да им дадем допълнителен стимул да се отърсят от мързела, прибягнахме до тематична закуска - макдоналдски сандвич с по едно яйце на око (+ бекон и сирене, но това всъщност не е важно за историята :)).

Със свежи сили, внос от американските ни любимци Макдоналдс (които в Германия, разбира се, са на всяка крачка), загърбихме разходките и отделихме малко време за работа.

Но истинската сензация на деня настъпи малко по-късно. Някъде към 18-19 часа се сбъдна желанието на пътешественика-авантюрист - казаха ми "Къде ти се ходи сега?" :) С риск да потвърдя подозренията на мнозина, ще продължа историята. "Нека отидем до Кауфланд!" Да, аз съм непоправима домакиня.

Прозрение на деня - хайделбергският Кауфланд няма нищо общо с тези, които познавам и за мен са като клонинги - варненският, старозагорският и шуменският. Бях решила, че това е политика на веригата за улеснение на потребителя. Явно не са очаквали един ден да разкрия заблудата. Иначе магазин като магазин, като изключим две приятни изненади - пастет с ябълки и тайното отроче на Кола Кола и Фанта, сладкият Mezzo.

Второ прозрение на деня - германците не се запасяват като мен с колкото може повече найолонови торби. Хората са еко и на касата вадят торбите от плат.

Не знам защо някои са убедени, че българите са тези, които нарушават правилата. Напротив, понякога даже могат да бъдат аутсайдери в своите дисциплинираност и възпитание. Да вземем нас за пример. Две българки, помъкнали няколко тежки торби, от които се подават шишета, краставици, броколи, шоколади и т.н. + един огромен царевичен чипс под ръка (моята, разбира се :)). Накратко - две българки, натоварени като хайдушки магаренца. Но стоят на светофара и чакат да светне зелено. Стоят и чакат. Чакат и стоят. Идва човек. Спира на светофара. Стои, чака и тръгва. Ние все още стоим и чакаме. Чакаме и стоим. Човекът пресича, обръща се към нас и провиква "Хайде, няма коли!" Светва зелено и ние минаваме. Той се смее. Забележете как ги е възпитал този ЕС.

Но да оставим културния шок и да се върнем на по-важното. Изпратихме вторник с кулинарно пиршество - крем супа от броколи със запечени бадеми и салата с ябълки, мандарини, ананас, пилешко, майонеза и горчица :)


Сряда, 9 февруари.

Последният ден на моите остаряли 23 години. Трябваше да бъде специален. Затова го започнах с екстра внимание - пастет с ябълки за закуска. Препоръчвам.

Вече с нови сили, шал и ушанки се впуснахме отново да обикаляме магазините. Този път обаче, за да купуваме подаръци. Има ли по-добър начин да се подготвиш за рождения си ден от това да приготвиш изненади за най-близките?

Откритие на деня - някои търговци добавят още повече автентичност към сувенирите, като ги опаковат в стари вестници. Журналистът в мен се изкефи на макс.

Прибрахме се като излезли от американското реалити "Богати момичета", т.е. с големите пълни торби. Животът може да бъде наистина хубав, стига да не пазиш касовите бележки :)

И понеже до уговорената в 9 часа вечеря имаше още време, запретнах ръкави и подготвих моето малко кулинарно любимче - бисквитената торта, която трябваше да престои в хладилника, за да бъде в перфектна форма за големия, рождения, ден.


Като ми казаха да ядем тайландско, си казах наум: "за протокола - скоро ще съм опитвала и готвени хлебарки". Загледайте се чинията, малко в дясно, още малко. Виждате ли онова кафявото нещо, там между зеленчуците? Беше ужасно вкусно!

И преди да сте подгонили с тигана домашните си "любимци", ще ви информирам, че това е телешко :)

А малко зад фалшивите хлебарки се подават нашите тайландски студени чайове с плуващи цветя вътре. Азиатска идилия.

Това ще е. Малко почивка след миналия предълъг откъс и задаващия се може би още по-дълъг.