"Знам защо французойките се цупят!" или предпоследният ден

Човек е толкова голям, колкото сериозни са начинанията му. И за да покажа колко голяма съм, дисциплинирано ще завърша този шашав пътепис.

Стигнахме до Денят - 10 февруари (четвъртък), който за 24-и път успя да ме изненада приятно.


Да речем, че ме водеше чисто научен интерес. Все пак, любопитно е да провериш лично как се празнува един средностатистически рожден ден в Германия. Честно ли да отговоря? Въпреки че съм патриот... никак не е лошо. Като за начало - има много подаръци, балони, музика и домашен лимонов сладкиш + домашна бисквитена торта за закуска. Но това е началото. Продължението е не по-малко хубаво. "Пламчо, как ти се празнува днес?" "Ми..." "Не ти ли се ходи до Франция?" А! Дали на Пламито му се ходи до Франция?! Пламито мечтае, сънува и живее, за да види Франция! Пламито има уроци по френски на компютъра си! Пламито си организира френска филмова седмица, преди да замине! Пламито иска един ден да бъде бохемка в Париж! На кратко: "Ами да, ходи ми се."

Готово. Тръгнахме.

За останалите това беше поредният обикновен ден от седмицата. А аз летях от щастие... вътрешно и незабележимо.


Около час и половина път с кола и спиране за кафе, оставихме Германия и попаднахме във Франция. Ако не ми бяха казали, нямаше да разбера. Всичко на всичко един мост разделя държавите. Около 3 минути. Така и не разбрах от къде коя държава започва. Просто си карахме и "я, я" преминава в "уи, уи". Просто така.


Добре сме им дошли в Страсбург. Прекрасен град, който на практика съчетава немската и френската атмосфера. Да речем, че взехме най-доброто от двата свята :) Всъщност се оказва, че много тематично пиша за града днес. Знаете ли кой е символът на Страсбург? Първи жокер - честита пролет! Ето и втори жокер:


Не, не съм аз. Но съм в тон с него. Символът на Страсбург е щъркелът. Казват, защото са обучили местните щъркели да не отлитат от града и да се задържат целогодишно. Аз лично не видях нито един истински, но плюшено-сувенирните ги отсрамиха.

След като видяхте "френския ми шик", да продължим нататък. Въпреки че Страсбург е известен като седалище на Съвета на Европа, Европейския парламент и Европейския омбудсман, нас ни завлече (като голям магнит) една друга сграда.

Катедралата "Нотр Дам". Уникално, уникално, уникално зловещо място. Прекрасна е. Построена около 1400-та година и висока 142 м. Грубо казано, около 46-47-етажен блок. На първо поглеждане се замислих как са я строили. Със стълба? Висока 142 м.? Кошмар. До 1847 г. това е най-високата сграда в света.

На второ поглеждане - катедралата е божествена. Което предполагам е добре за една катедрала... Защото хората не само са я издигнали на... толкова метра, но и са я превърнали в истински готически шедьовър с всички орнаменти, скулптури и рисувани стъкла.

На трето поглеждане - "Нотр Дам" си има и астрономически часовник вътре. Интересното е, че отчита не само времето, но и движението на планетите и Зодиака. А за радост на туристите, на всеки кръгъл час се задвижва и серия от различни автоматизирани фигури. Например ние, точно в 15 часа видяхме как двама офицери си смениха местата с маршова стъпка :)

Страсбург - градът на щъркелите, катедралата "Нотр Дам"... и симпатичните френски магазини. (Всъщност за мен абсолютно всичко френско е зверски симпатично.)

Снимка 2 в 1 - сватбена рокля и как аз бих стояла в нея (реално - само срещу 3790 евро). Безплатното чудо на щракането през витрина.

Френската бижутерийна гордост. Която май вече се е появила и в София.

И, разбира се, луксозната френска марка LV, които все още изработват чантите си на ръка.

Подминаваме ги с бърза крачка и се озоваваме... пред улични музиканти.


Ех, тази бохемска атмосфера... Откровено казано обаче, имаше нещо друго, което ме изкуши малко повече.

Аз съм просто човек и нищо човешко не ми е чуждо. Никак даже. Затова залепвах на всяка витрина с френски сладкиши. А те бяха хиляди, милиони... знам ли. Но наистина много. И от всяко магазинче се разнася една вкусна миризма. Помните ли как Хитър Петър се нахрани с парата? Не действа. Нямаше начин - трябваше да опитаме топли, току що изпечени традиционни френски кроасани... и сладки, и солени :)

Минути по-късно дойде прозрението. Може би сте чували, че французойките са колкото привлекателни, толкова и намусени. Не е мит. Добре си изглеждат жените и добре се цупят. И аз разбрах защо. Като цяло дамите са едни такива... стройни и елегантни, докато на всяка крачка ги тормози ароматът на френските високо калорични сладкиши. И те на всяка крачка трябва да си казват измъчено "Не!" (Докато ние, "подлите" българчета, щастливо се смеехме и нагъвахме кроасани. Все пак, не е като всеки ден да сме във Франция. И слава богу.)

Докато се усетим, в Страсбург светнаха лампите.



И като стана дума за светнали лампи... ето един магазин за лампи, който се е взел много на сериозно и е светнал всичко. За наш късмет.


Към 19-19:30 тръгнахме обратно към немското вкъщи.

Първи френски впечатления: шофьорите карат като побъркани и буквално изникват отвсякъде и навсякъде, хората видимо обичат да пушат, жените се цупят, а ресторантите са скъпи. Обичам Франция!

Но с удоволствие се прибрахме в Германия, където изпратихме четвъртък, 10-и с гръцко пиршество.

И по традиция на гръцкия ресторант в Хайделберг сложихме край на всичко с по чаша мастика.