04 април 2011, понеделник

Размер XXUSA... или последният ден

След целия културен шок през изминалата седмица в Германия и Франция, последният ден решихме да укротим топката. Затова стъпихме на добре познатата "американска земя" :)

"Закусвалнята на Манди" буквално е паркирана между блоковете в Хайделберг. Отвън е вагон, а отвътре - музей на американската култура. Още с влизането всичко ти е толкова познато - масите, кожените дивани, шишетата с кетчуп, солниците, сервитьорките с кани с кафе... Да, попадаш в средностатистически американски филм.

И по стара филмова традиция, щом влезеш сядаш на бара, докато сервитьорката е готова с маса за теб. След това се настаняваш и получаваш меню, формат XXUSA. Поръчваш традиционното - бургер и студен чай. Докато чакаш, започваш да се оглеждаш.


Първо гледаш какво има по стените. А то не е никак малко - обиколка из щатите и популярната култура. Елвис, Мерилин, заглавни страници на вестници, корици на списания... и за финал: кукли Барбита, маркиращи двете врати на мъжката и женската тоалетна. Рай за моето поколение, израснало с ТВ... кабелна ТВ :)

Поръчката се бави, а стените свършват. Вниманието се измества около сервитьорките край нас и по-точно - чиниите, които носят. Някъде в тях са се сместили бургери, размер XXUSA.


Да, те са огромни. И плуват в океан от пържени картофи. А до тях гордо се редят кани със студен чай.

По принцип бих се възмутила с нещо подобно "Аууу, кой може да изяде всичко това?!" Но в случая бях гладна и си мечтаех и моят бургер да е ХХUSA. В крайна сметка г-ца Маркова получи...

Е, не точно. Но на фона на XXUSA нормалната човешка порция изглежда така.

Сервитьорките в "Закусвалнята на Манди" трудно разбират немски. Но не им пука, защото голяма част от клиентите им са американци. А останалите по правило знаят английски.

Клиентите в "Закусвалнята на Манди" са огромни. Буквално. По 2 метра високи и с тегло, будещо страхопочитание. Те не са дебели. Те са добре обгрижвани американски военни. В Хайделберг американците не са екзотика, а част от града. Всъщност те си имат собствени затворени квартали, в които българин не може да стъпи, без да има виза за САЩ. Късчета американска земя с US магазини, US училища, жилища и т.н.

(малко военно инфо) По време на Първата и Втората световна война в Хайделберг са били разположени едни от най-добрите немски военни части. През 1945, края на II св. война, американски части окупират района. От тогава до днес в Хайделберг се намира централното командване на американските сухопътни сили за Европа. Градът има военно летище, което се използва и от НАТО.


Но да не се отплесваме толкова със САЩ.

Последното "Наздраве" на седмицата дойде от тук. Ето там, на хоризонта е гордостта на Хайделберг - Замъкът. Построен около 1400-та година, той става прочут с изградените през 1619 г. Палатинови градини, които за времето си са били признати за 8-то чудо на света.




Днес замъкът "Хайделберг" е задължителното място за всеки турист. И не точно заради градините...

Време за ах-кане, ох-кане и их-кане. (Поздравление за всеки, който след това изречение кихна.) В замъка се намира най-голямата бъчва в света. Висока е 8 метра и побира 210 000 л. вино... истински XXUSA размер. Наздраве, любители!

2 коментара:

Dodi Markov каза...

Хм... Много интересно това със кафенето! Мечтая да попадна в такава обстановка, но по филмите са много по-сексапилни сервитьорките -- спрямо твоя разказ.

Прекрасен завършек на поредицата от разкази. :)

Plamena Markova каза...

Хехе, сервитьорките бяха симпатични, не бяха размер XXUSA, ако така си си ги представил.

Благодаря за положителната финална оценка :D