- За да бъде сладка.
- Ама ние ще я направим с шоколад. По-сладка от това няма накъде.
- Защо, защо, защо???
Всъщност тя беше много спокойна, когато каза 3 пъти "защо" и постави наум 3 въпросчета. Макар че по принцип си беше абсолютно "дзън", дори и без Загорка, нещо не й се връзваше. Приятелката, която не беше виждала от... кой знае вече кога... й се обади в 2 следобяд в сряда с категоричното "Идвай вкъщи. Веднага." Уплаши се и дойде. Още от вратата я посрещна с "Бързо влизай, ще правим торта." А нейните упорити въпроси получиха само това:
- Е, как защо? Защо се прави торта?
- За рожден ден...
- Само?
- Е, не всеки ден е Великден.
- Ама за Великден не се прави...
- Именно, само и единствено за рожден ден!
- Защо?
- За да е по-сладко!
- Но тя ще бъде Ш-О-К-О-Л-А-Д-О-В-А! По-сладка от това няма накъде!
Оф, каква е тази мания по шоколада. Кой подъл рекламен гений внуши на всички жени да си оправят проблемите със захар и съмнително какао?! Трябваше да я попита.
- Всичко наред ли е?
- Лешник, не съм полудяла само, защото ми се е прияла торта сряда следобяд.
- А... защо ме извика?
- Не ти ли е приятно?
- Напротив, радвам се. Но как се сети точно за мен?
- Женска интуиция, бишкотичке. Усещам, че след като си свободна за мен по никое време и на теб ще ти се хапва сладко.
- Намекваш, че нямам живот?
- Ха! Ако нямаше живот, как щях да те знам, че и да те каня на приключение?
- Знаеш какво имах предвид...
- Виж сега, Сникърс...
- Какви са тези прякори, дето ми слагаш днес?
- Кулинарно ми е...
- Да, усетих. Сникърс слуша.
- И двете сме свободни сряда следобяд. През това време сякаш целият свят е зает. Кой с работа, кой с училище, кой с нещо друго... Не ти ли се иска да отпразнуваш тази сряда с мен?
- Но аз празнувам в четвъртък...
И двете се засмяха на изтърканата рекламна шега.
- Значи ме извика, за да отпразнуваме заедно това, че си нямаме работа в началото на лятото?
- О, колко сме трагични. Чак трагикомични. Изварке, извиках те да ядем торта.
- Ок, сиренце, дай да я правим тази торта и да се прибирам.
- Е, ако пък толкова бързаш, ще звънна на друг.
- Ти всъщност на колко още звъня преди мен?
- 6.
- Значи не съм била първия избор.
- Даже и втория не беше.
Дори не се засмя. Странна приятелка си имаше, нетипично откровена.
- Е, бадем, ще се включиш ли в предизвикателството или още бързаш ужасно много?
- Ще се включа. Колко му е, че съм била резерва на резервата на резервата на резервата на резервата... на първия ти избор.
- Нищо не му е. Знаеш ли как се прави торта?
- Лесно. Купуваш готови блатове, сиропираш ги с вода с разтворена в нея захар и мажеш с течен шоколад.
- Моля?!
- Трудно ли ти се струва?
- Не, струва ми се абсурдно. Така не се прави торта.
- Напротив.
- И как става?
- Бързо и лесно.
- Е, то това е ясно. А как е на вкус?
- Прилична.
- Милинке, с прилично не се празнува. С прилично само можеш да се приспиш, при това некачествено. Днес ще си направим истинска торта. С наши си блатове, с наши си сиропи, с наш си крем и украса.
- Защо?
- Защото го можем.
- Ами... не мисля, че го можем.
- Сега не. Но щом го направим, вече ще го можем. А щом можем да направим истинска домашна торта - значи можем всичко.
- Хаха, не мисля, че е толкова сложно!
- В такъв случай няма нищо сложно в това да можеш всичко.
- А знаеш ли как се прави шоколад?
- Защо?
- Защото нямаме рожден ден...
- Е и?
- Ами как иначе ще ни е сладка, ако не е Ш-О-К-О-Л-А-Д-О-В-А?!
Бяха заедно от половин час, а вече си имаха лични, тъпи за останалите шеги. Очертаваше се грандиозно парти за двама по случай поредния с нищо неизвестен ден.
0 коментара:
Публикуване на коментар