Каквото и да значеше този разговор

- Още един изгрев замина...
- Но пък се задава цял ден.
- И к'во?
- Таквоз'.
- Ок.

Каквото и да значеше този разговор.

- Та защо ти е мъчно за изгрева?
- Ами всъщност не ми е.
- Но?
- Понякога обичам да говоря...
- ... с многоточия?
- Хъ?
- Започваш да казваш нещо, което всъщност не мислиш, и умишлено го зарязваш по средата.
- Да. Обичам да говоря с многоточия.
- А защо?
- Знам ли.
- Придобит мързел на мозъка?
- Тъпо заключение!
- Тъпо заключение на тъпо въведение.

Каквото и да значеше този разговор.

- Тъпо начало на деня.
- Ок, спирам да те тормозя.
- А защо дойде да ми тормозиш изгрева?
- Той не е твой.
- Да. Вече не е.
- Сърдиш ли се?
- Ще ти се.
- Защо цяла сутрин се забиваме в най-умрялата точка на разговора?
- Защото искам да бъда сама.
- Не те ли е страх?
- От изгрева?
- Стига с тоя изгрев! Не. Но огледай се. Наоколо няма жива душа.
- Очакваш да ме е страх от нищото?
- Е... не се знае... нещо може да се крие в нищото...
- По време на изгрев не се случва нищо лошо.
- Кой го каза?
- Нютон.
- Да бе?
- Да бе.

Каквото и да значеше този разговор.

- Дойдох, за да не бъдеш сама.
- Мило е.
- Тогава защо не се радваш?
- Защото утре аз пак ще гледам изгрева. А ти - не.
- Не ме ли искаш?
- Не.
- Но защо? Току що каза, че е мило.
- Забелязал ли си, че милото е замаскирана грубост?
- Само ти можеш да извъртиш толкова на криво нещата, че да изляза груб.
- Сега си мил. Стоиш тук, пазиш ме от нещото в нищото и очакваш да пърхам с късите си мигли насреща. Но утре няма да дойдеш. Благодарение на теб, вече ще ме е страх от нещото в нищото и няма да посмея да изляза без теб. И край на изгревите ми.
- Може да започнеш да гледаш залезите...
- Може.
- Значи не искаш да съм тук?
- Искам. Винаги. Всеки ден. Винаги, щом ми хрумне. Искам да си с мен. Искам да живееш само с мен и само за мен. Искам да спра да слагам фалшиви многоточия и да се изказвам до край.
- Знаеш, че...
- ... е абсурдно? Знам.
- Ами... слънцето вече напича. Май ще се прибирам.
- Аз също.
- Предполагам, че ще искаш да вървиш сама. 10 метра дистанция стигат ли ти?
- Не искаш ли да те хвана за ръка?
- Знам ли... не е ли замаскирана грубост?
- Не се сърди. Опитвам се.
- Какво толкова опитваш?
- Да запазя себе си...

Разговорът вече значеше твърде много. Затова остана с многоточие.

(снимката е на deadst4r - цък)