- Ще останеш ли, ако ти пусна Ван Морисън?

- Не. Влакът ми е в 3.

- А ако ти пусна Металика?

- Мислиш, че те ще спрат влака?

- Не. Надявам се да спрат теб.

- Не харесвам Металика.

- Жалко. Звучеше ми толкова на място в тази история. Кой да ти пусна?

- ФСБ. Пак ще се срещнем след 10 години...

- В никакъв случай.

- Контрол. И ето идва най-щастливият ден, когато ти ще си далече от мен...

- Толкова ли е трудно да бъдеш поне малко романтичен?!

- Спри с тези филмови залъгалки. Трябва да тръгвам. Наистина.

- Знам.

- Ще ме целунеш ли за довиждане.

- Не.

- Защо?

- Ще ти пусна Ван Морисън.

- И ще остана?

- Да.

- Сигурна ли си?

- Да. Той ще ти попее за циганското лято.

- Искаш да изживеем още едно лято? Закъсняло?

- Да.

- Няма да се получи. Виж се - вече извади дългия ръкав. Как ще посмееш да се съблечеш на плажа?

- Ще се съблека. Ти само остани.

- И колко искаш да е това лято.

- Един ден.

- Само?

- Ако останеш за по-дълго, съвсем няма да те пусна. И ще трябва да изкараме и едно ромско лято. После ще минем на циганска есен и т.н.

- Ван Морисън спря да пее.

- Е, оставаш ли?

- Да.

- Не мога да повярвам! Значи е истина, че музиката въздейства върху хората!

- Не съвсем... забравили сме да купим батерии за часовника. Влакът вече пътува към вкъщи.

- Нищо де, мило. Вкъщи е и там, където ти пее Ван Морисън.

- И където си ти... че да ми го пуснеш.

- Видя ли, че можеш да бъдеш романтик.

- Аз мога всичко.

- Амин.