- По дяволите, закачих се!

- Е, откачи се де.

- От къде пък ти хрумна да сложиш закачалка... и то точно до вратата!

- Какво пък се преструваш, че не виждаш!

- Какво да виждам... пък?

- Че тук ми е единственият свободен ъгъл.

- И защо ти е закачалка?

- Ами... казано накратко, съвсем, съвсем кратко... да си закачам това-онова...

- Което преди беше...

- ... откачено.

- Аха. А сега остана само ти... откачена.

- Ееее, пак се преструваш, че не виждаш.

- Кажи, мое мило "пък-че", какво отново пропуснах?

- Ами... казано накратко... така съм се закачила за теб, че нямам повече място да (се) откачам.

- Вярвай си.

Снимката е на nostalgiaplatz и е от deviantart.com