Тук ли си?

Тези три... думички ли са изобщо?... сутринта легнаха някъде из гърлото й. Съвсем мързеливо се протягаха, докато Тя топлеше вода за чай. Погледна го. Абсолютно същият като преди... хм, колко години вече?... почти никакви бръчки, без нито един бял косъм, същите нежни ръце. Казано накратко - Тя още го обичаше.

Водата кипна. Метна пакетче чай вътре и зачака да усети аромата на любимия Алпинист. Дали от омайващите пари, или от домашния уют на тяхната кухня, "Тук ли си?" започнаха да се разсънват. Надигнаха се да си проправят път през гърлото й към езика. Още малко и ще се престраши да го попита. Още няколко милиметра и ще стигнат върха на езика. И тогава няма да има измъкване. Ще забрави всякакъв разум и ще се изложи. Започна да преглъща усилено. Трябваше да ги изпрати обратно някъде вътре, дълбоко в нея. Само и само да не подхване абсурден разговор. Който пък може да не се окаже толкова абсурден.

- Наздраве.

Е, не. Да кихнеш точно, докато се опитваш да преглътнеш 3 глупави думи. Каузата й беше изгубена. Заради глупавото пакетче черен пипер, което никога не се сеща да прибере в шкафа.

- Тук ли си?

- Да, точно пред теб.

Разбира се. Точка за него.

- Друго исках да кажа...

Изглежда, че Той не разбираше нищо. Или печели време?

Сега на нея й се искаше да спечели време. Как да му каже защо всеки ден през последните месеци в гърлото й се настаняват няколко елементарни на пръв поглед думи, които объркват целия й ден?! Защото все по-често забравя да я целуне? Защото вече не я прегръща всяка вечер преди да заспи? Ще прозвучи толкова глупаво и незряло. Той ще я увери, че всичко е наред. Ще я целува през деня. Щя е целува и утре. Ще я прегръща всяка вечер, цяла седмица. Знае всяка негова стъпка. Но не знае дали той още е тук.

По дяволите! Чаят изкипя върху котлона. Тя се втурна да почисти.

- Опарих се!

- Ще мине.

Той излезе от кухнята. Чу го как отива в хола. Щрак веднъж, щрак втори път. Вече седи пред лаптопа си и зарежда скайп.

"Той вече не е тук"

Преглъщаше упорито. Но новите думички не се оттегляха от гърлото й.

Снимката е на фотографката Нан Голдин.