- Какво остави под елхата?

- Писмо. За дядо Коледа. За дядо Мраз. За теб. За всеки, който реши да чете.

- Странно.

- Знам.

Мълчание под разпадащата се елха. Той много искаше да седне пред телевизора и да си пусне за пореден път "Двама мъже и половина". Защо foxlife повтаря едни и същи серии?

Не.

Не можеше да се съсредоточи върху този въпрос. Искаше му се. Но нещо в него не можеше да подмине безразлично тази странна сцена.

- Ок, кажи ми.

- Какво да ти кажа?

- Защо оставяш писмо под елхата след празниците? Знам, че не ти се иска, но тези дни ще трябва да я изхвърлим. Погледни - всичко е в иглички вече.

- Спокойно, още днес ще събера играчките, ще я изхвърлим и ще почистя.

- Много си... различна тази година.

Тя му се усмихна с най-широката си усмивка. Беше толкова щастлива.

Той толкова искаше да се върне към "Двама мъже и половина". Но тази единствена жена, без никакви половини, го държеше под напрежение.

- Хайде де, кажи!

- Какъв си ми сладур! Всичко искаш да знаеш, нали?

- Аз съм Мъжът в къщата...

- ... който научава всичко последен.

- След като сме само двама, е логично да науча последен това, което знаеш ти.

- Да. Ти и логиката...

- Значи няма да ми кажеш?

- Кое?

- Какво има в това писмо!

- Разбира се, че ще ти кажа. Иначе защо ще го пиша?

Забрави за "Двама мъже и половина"... Неговата съдба беше да се мъчи покрай странните й хрумвания. Вече почти излязъл от кожата си стисна зъби и промърмори:

- Кажи.

- Пожелах си другата година по това време да се чувствам по същия начин.

- Само?

- Да.

Той беше доволен. Май всичко свърши. Седна на дивана и включи телевизора. Но... но... тя защо застава пред Чарли, който тъкмо се кани да набие брат си?

- Не искаш ли да знаеш защо тази година толкова ми хареса?

Не, разбира се! Неделя е. Предпоследен ден от почивката. Ден без роднини и задължения. Ден за мързелуване. Ден за "Двама мъже и половина"!

Разбира се, не беше толкова тъп, за да я отреже така.

- Кажи, мило, какво ти хареса толкова.

- Подаръците.

- Шегуваш ли се? Нали ти настоя тази година да не си купуваме нищо?! Сега ще ми натякваш ли?!

- Не се шегувам. А и много добре знаеш, че си разменихме подаръци. И за първи път бяха точно това, което искаме.

Ако си беше направил труда се обръсне, Тя щеше да забележи как Той се изчерви. Толкова време се ядосваше, че не му хрумва какво да й вземе. Да, можеше да й подари екскурзия до Сингапур - тя щеше да пощурее от радост. Ами ако й вземе лаптоп... 11 инча, сив, син или бял... параметрите за нея нямаха особено значение. Още един повод за дълъг и продължителен писък. О, боже... Да не забравяме голямата й мечта - огромна люлка, в центъра на стаята, а върху нея - куче. Напук на съседите и на него самия. Та не е като да нямаше идеи.

Докато тя се суетеше последните дни на Декември да чисти и нарежда празнична украса, той се ядосваше на целия свят. Включително и на Том Круз, който беше готов да подари диаманти, коне и други щуротии за хиляди долари на дребния си фъстък - щерката. Що за глупости! А той чакаше сметката за тока...

И така си се мусеше около 22-23 декември. Тя веднага го надуши. Хрътка такава! Разбира се, и Тя нямаше да му подари онази кола, по която въздиша всеки ден. Но никак не се разстройваше, че пестят за нова тенджера. Защо не й пука, че нямат пари за подаръци?

На 24-и сутринта Тя скочи върху него с думите "О, боже, о, боже, о, боже - нашата първа Бъдни сутрин!" Голям праз! Той нямаше подаръци. Намръщи се и се опита да се обърне на една страна. Не успя. Хрумна му колко бързо може да съсипе празника... окончателно. Трябваше само да й каже колко е тежка! Нямаше и да стигнат до липсата на подаръци. Погледна я. Продължаваше да му се усмихва и да тежи върху него. Е, добре де... дори и на Бъдни сутрин не можеше да е такъв идиот. Опита се да й се усмихне, но не му се получи.

Тя се изправи насред стаята и заяви "Ставай, мързел такъв! Днес имаме толкова работа!" Да, типичната празнична атмосфера - никаква почивка, само стрес. Продължаваше да мълчи гузно и да чака присъдата си. "Днес, нашата първа Бъдни сутрин, трябва да решим какво ще си подарим. Аз имам няколко идеи." Екскурзии, лаптоп, люлка, куче... о, боже, скрий ме някъде. "Понеже и двамата сме го закъсали като църковни мишки"... хм, почти коледна обида... "предлагам да не си купуваме подаръци. Разбира се, ако вече си ми купил нещо, няма да го връщаме." За съжаление, беше първият му почивен ден, все още не беше брадясал достатъчно и Тя успя да види как Той се изчерви. "Ок, Коледа без купени подаръци. Ще бъде чудесно!" Защо, по дяволите, продължаваше да се хили? Дали това не беше някакъв тъп женски номер по съвет на Космо? Дали не се очакваше да я изненада с най-скъпия подарък, за да й покаже, че я обича? Трябваше да попита.

"Ъъ, мило... как така без да купуваме?"

"Настояваш ли?"

"Трябва ли?"

"Ами виж сега - аз си мислех да си подарим подаръци собствено производство."

О, не! Сега ще трябва и да произвежда! Как да трансформираме телефона в лаптоп... for dummies. Коледата става все по-сложна.

"Мило... аз не съм убеден какво точно мога да ти произведа..."

"Всъщност аз имам идея..."

В крайна сметка беше почти весело. Тя му направи любимата торта. Той й подари своята компания за 3 романтични филма... без право на мрънкане.